* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Стоян си мамо думаше:
- Хайде ме, мамо, оглави,
дорде ме искат момите,
дорде ми булче приляга,
булче със много алтъни.
Мама Стояне думаше:
- Как да те, синко, оглавя
във тая кътлък година,
катлък година, зла зима -
на булка дюлбен петстотин,
а пък кюркя й шестотин,
сама мома за хиляда!
Твойта женилка, Стояне,
църната земя на дъното,
белия мухъл булчето.
Де стоял Господ, та слушал,
Стоян го гърло заболя,
заболял Стоян и умрял.
Стоян си има три сестри,
да на Стояна викнаха:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
във нашта долна градинка
едничко сръкче босилек,
и ти го, Боже, откъна,
откъна, та го изсуши!

 

Овчарово, Харманлийско; седенкарска - през зимата, на попрелка (СбНУ 62/2009, № 1076 - "Ерген умира от майчина клетва"); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012