* * *
Бор садила убава девойка,
бор садила, Богу се молила:
- Дай ми, Боже, що ми сърце сакат,
сърце сакат криля лабудови,
да прелета Сава и Дунав.
Тамо имат големи панагюр,
да изберам лика спроти мене.
Да изберам лика спроти мене,
що не пушит проклети дувана,
що не пиет вино, ем ракия.
Од виното постеля болвана,
од дувана одая чадено,
од ракия моме нелубено.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012