* * *
Девойкя се из под градом кланя,
ем се кланя, ем си Бога моли:
- Дай ми, Боже, що се тебе молим!
Дай ми, Боже, очи соколови,
дай ми, Боже, крила пауневи,
да прелетим Влашко и Богданско,
да отидем у гъста ордия,
да изберем най-болье юнака,
що е юнак у гъста ордия,
кому бие сахат на пазуха,
кому държи кон глава високо,
кому игра видра на колено,
очем него любе да ми бъде!
Бог ю даде крила пауневи,
Бог й даде очи соколеви.
Литнала е гиздава девойкя,
прелетела Влашко и Богданско,
отишло е у гъста ордия,
та си избра най-болье юнака,
у ордия що си е най-юнак,
кому бие сахат у пазуха,
кому държи кон глава високо,
кому игра видра на колено.
Везела го гиздава девойкя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012