* * *
Гюл девойко, под гюл ми заспала,
ветер веит, а гюл ми се ронит;
гюл се ронит девойке по гърди.
Тога ми се моме разбудило
и тогай ми Бога помолило:
- Дай ми, Боже, шчо ми сърце сакат;
дай ми, Боже, очи соколови,
дай ми, Боже, криля лебедои,
дай ми, Боже, перя паунои,
да прелетам Сава и Дунава,
да си паднам во царева войска,
да си отберем юнак спроти мене,
шчо не пият вино и ракия,
шчо не пият кафе и духана;
от кафе йе сърце поцърнато,
от духана кукя поплювана,
от вино йе душек побъльвано,
от ракия мома не любена!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012