* * *

Момин идеал за либе

Султани се, мори ле, майка поскарала, (2)
поскарала, мори ле, майка посругала, (2)
да не ходи вечер по сараи,
да не носи гърло разпетляно,
да не ходи гола, гологлава,
да не носи шамия назаде,
да не ходи боса по сокаци.
Султани е върло дожалело
и она се Богу помолила:
- Дай ми, Боже, очи соколови,
дай ми, Боже, вежди гайтанови,
дай ми, Боже, крила паунови,
да прелетим Сава и Морава,
да си слезна долу, долна земня.
Та си слезна долу, долна земня,
та одучи хурка и вретено,
та научи лула и тамбура,
тютюн пуши, у тамбура дрънка:
- Е, лулице, моя денгубице,
е тамбуро, моя разговоро,
купи ли ми мама свилена шамия,
за ден за Великден,
за ден за Гергьовден?

 

Мазарачево, Кюстендилско; инф. род. в Горни Кортен (Черешчица род родила. 100 народни песни от Кюстендилската котловина. /Състав. Галя Чохаджиева, Светла Цветкова. С., 1998, № 76); одучи - отвикна.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012