* * *
- Карамфило, кара ли та майка?
- Ни ме кара, ни ме проговаря,
най ме праща на Дунав за вода;
аз не зная Дунав де ми тече.
Ох, дай ми, Боже, очи соколови,
очи соколови, криле орелови,
криле орелови, пере паунови;
да си хвръкна, хвръкна и подхвръкна,
да прехвръкна тихи бели Дунав,
да си найда либе като мене -
да не пие вино и ракия,
че е вино много кавгаджия,
а ракия - върла ми бекрия;
със вино се хвъргат пушки и пищове,
а с ракия - бре, остри ножове.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012