Момиче, малък дяволо. Съст. Т. Моллов

* * *

- Мари, момиче, момиче, мари,
момиче тънко, високо,
стига минавай край нази,
край нази, около нази,
край наште равни дворове,
недей ми дава ядове,
ядове и фармакове,
мене ми стигат моите,
ям де да тура тохите?
- Сбери ги, либе, тури ги,
тури ги в десна пазуха,
че купи уйгун биволе,
уйгун биволе, серези,
изори равни дворове,
посей ги тожен и оман,
черноки ранни булчета.
Ако оманът изникне,
аз ще се мая за тебе;
ако тоженът изникне,
ти ще си тожен за мене;
ако булчето изникне,
аз ще съм булче на тебе.

Урумбегли, Бунархисарско - Турция; зап. във Василико, дн. Царево; на пролетно хоро (Стоин-ИЗТр, № 1251 - "Да си посее ядовете"; =БНТ 6, с. 388; =БНПП 5, с. 291; =Българска народна лирика. Антология. /Състав. Борис Христов. С., 1994, с. 98); фармакове - отрови; тожен - тъжек, перуника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011