* * *
Вълю Драгани думаше:
- Драгано, любе Драгано,
не ми край дюген минувай,
не ми кахъри задавай,
кахъри тежки ядове,
че малко ли са моите,
къде да дяна твоите?
Драгана Вълю думаше:
- Вълю ле, либе Вълю ле,
и туй ли да те науча,
вземи ги твоите и моите,
преори черни угари,
посей ги твоите и моите,
ако изникне пшеница -
ний няма да се вземеме,
ако изникне босилек -
ний двама ще се вземеме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011