* * *
Койдено, гюзел девойко!
Прошетала се Койдена,
низ Койнарската махала.
Ка я видоа койнаре,
койнаре, бели вардаре,
сите на ноги станаха,
бели кепета послаха.
Млад Георги, млад папукчия,
оно не й е станало,
кепе не й е послало,
още й се присмело:
- Койдене, гюзел девойко,
не минавай деня тъдева,
не хвърчи тенка кошуля,
не дрънкай алтън гердане.
Не ми докарвай ядове,
та малко ли са моите,
къде да дяна и твоите?
- Събирай ги, лудо, турай ги,
турай ги в куюм джобове,
се пълни рамни с пръстене,
за гюзел мома Койдена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011