* * *
- Момиченце ле, мънинко,
не ходи ситни ходове,
не вдигай мъгли, прахове,
не задавай ми ядове -
не стигат ли си моите,
къде да дена твоите?!
А момиче му думаше:
- Бери ги, либе, бери ги,
връзвай ги в кърпа ленена,
туряй ги в десна пазуха,
та кога бъде напролет,
ти купи бръзи волове,
изори черно угари,
та посей, либе, ядове.
Ако поникне копърът,
много щеш копня за мене;
ако поникне садефът,
много щеш седя без мене;
ако поникне теферич,
тефери щеш се със мене;
ако поникне тинтява,
попът ще да ни венчава!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011