* * *
- Стано ле, Стана Дудева,
не рани рано тудева;
що раниш рано тудева,
та ми ядове задаваш?
Да малко ли са моите,
къде да денем твоите?
- Бери ги, лудо, та младо,
тури ги в свилни джобове,
ка че ти буде у пролет,
ти вани сиви волове,
разори равни дворове,
посей си мои ядове,
па пази що че ти никне!...
Ако ти никне босилек,
болен че одиш по мене;
ако ти никне каловер,
кален че одиш по мене;
ако ти никне ружица,
ружен че одиш по мене;
ако ти никне седево,
не върляй севда по мене!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011