* * *

Момък закачил мома - скъсал й гердана, сбирали синците

Стоянова мама,
тя Стояна дири
от махла на махла,
от механа на механа.
Че го е намерила
на новата механа.
Стоян яде и пие
с негови другари.
Стоянова мама,
тя на Стоян думаше:
- Ела, сино, ела,
че те паша вика,
паша да ти пише
нивя и ливади,
лозя и чаири.
Стоян мама дума:
- Паша не ме вика,
паша да ми пише
нивя и ливади,
лозя и чаири.
Най ме, мамо, вика
паша да ме съди!
Вчера ходих, мамо,
у Солена града,
Гюл-гюлюм чаршия.
На път срещнах, мамо,
пашово кадънче,
на глава му, мамо,
венец от калинки,
на страна му, мамо,
китка босилкова;
и аз се понаведох
китка да мириша.
Пусто копче, мамо,
копче на елече,
то го закачило
за червена буза,
затуй, мамо, затуй
пашата ме вика,
паша да ме съди!

 

Горно Александрово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012