* * *
Все се бе чудо чувало,
ала не беше ставало,
сега се чува, ще стане,
моми на аскер ще идат,
тъй го султана изисква.
Събрали, колко събрали,
осемдесет девойки,
по на осемнайсет години.
Всички майки плачеха,
че коя майка най-плаче,
най-плаче и най-нарежда,
Иванкината майчица
най-плаче и най-нарежда:
- Иванке, мома Иванке,
ти ми бе на мама едничка,
ти си за син, ти за дъщеря.
Че който им води войската,
Иванка върви най-напред,
червено конче яздеше,
алена феса кривеше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010