* * *
Иван на Станка думаше:
- Станко ле, мари хубава,
ти като седиш на дюгянь,
та даваш вино й ракия -
ми даваш ли си лицето,
лицето бяло й кървено?
Станка на Иван думаше:
- Байне ле, бате Йоване,
ти ко си дошел за вино,
за вино и за ракия -
пий вино, че фатай свята!
Мойто е лице дадено,
дадено и продадено!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011