* * *
- Станко ле, кръчмалико ле,
та като седиш на дюгень, (2)
продаваш вино цървено,
и скома бяла ракия,
продаваш ли лицето,
лицето, църните очи?
- Стояне, лудо-делийо,
ако си дошъл за вино,
пий вино, пий баш-ракия;
пак 'ко си дошъл за мене,
стань се махни оттука,
оттука, от главата ми!
Мое лице дадено,
дадено и продадено -
бяло ми лице за двеста,
за двеста и за двадестя,
църни ми очи - за триста,
за триста и за тридестя!
(...)
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011