* * *
Извела е малка мома
брайнова си хранен коня,
да го пои студена вода,
студена вода на бял Дунав.
Напои го, върнала се.
На път найде огледалце,
огледалце кокалено -
само си се огляваше,
огляваше, окайваше:
- Кат съм бяла и червена,
кат съм тънка и висока,
пак си в село либе нямам...
Где я зачу вакъл овчар,
отговаря вакъл овчар:
- Мари, моме, малка моме,
с кавал свирих, изпуснах го -
завлече го бели Дунав,
стадо броих, надброих го...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010