* * *
Бели мома тънки дари,
набели ги, разпростря ги,
разпростря ги край калдаръм,
че си седна на бял камън,
да си мий бяло лице,
бяло лице лебедьово;
че си бръкна в десна джоба,
та извади огледало,
огледало кокалено,
огледа са, окая са:
- Леле, Боже, леле, мили,
ква съм бяла та червена
да бях малко черноока,
черноока и по-висока,
турците бях българила,
българите - потурчила,
граматици - опопила!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010