* * *
Белила Гинка бяло платно,
Гино ле, Гинке, бяло платно,
на реката под върбата,
набели го набуха го,
па го просна на морава,
па извади огледало,
па се сама огледува
и се сама захвалява:
- Как съм бяла и червена,
да съм малко по-висока -
женени бех разженила,
попове бех разпопила.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010