* * *
Стана мома платно бели,
Стано льо, Станке хубавице,
набила го на бял Дунав,
простира го по бреговете.
Че се огледа сама Стана
и сама си проговаря:
- Колкото съм белолика,
да съм толкоз черноока,
ще запаля Гюргюм града,
Гюргюм града от двата края,
поповете ще разпопя,
владиките ще потурча.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010