* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела е малка мома, Коладе ле,
бащини си вранен коня,
да го пои студена вода.
Напои го, измести се,
че си стъпа на бял камък,
че си бръкна в ляво джобче,
че извади огледало,
огледало кокалено.
Сама се мома огляваше,
огляваше, окайваше:
- Как съм бяла и червена,
малко да съм по-висока,
по-висока и черноока -
турчина бих разтурчила,
българина бих потурчила.
- Мари, моме, малка моме,
тебе пеем, Бога славим!

 

Шумен, кв. Дивдядово; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010