* * *
Изгряла ми ясна звезда, Коладе ле,
над бял Дунав, под син облак,
не е било ясна звезда,
най е било малка мома,
малка мома Ангелина.
Че стъпила на бял камък,
че бръкнала у джобове,
че извади огледало.
Кат се гледа и говори:
- Кат съм тънка и висока,
да съм малко черноока -
на бял Дунав мост ще стана,
да минава младо и старо,
най-подир и мойто любе!
- Добър вечер, ой стопани,
вази пеем, Бога молим -
колко звезди в синьо небе,
толкоз здраве в тая къща,
а дарбата малко нещо -
вит превит кравай,
на кравая златна пара,
златна пара и кана вино!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010