* * *
Рано ранила Люляна,
хубава света неделя,
умила, па се оплела
и баш хубаво натруфи,
грабнала менци на рамо,
па си отиде, отиде
на бели Дунав за вода.
Наляла вода студена,
на пясък менци сложила,
бяло си лице умила,
бръкнала в дясна пазува,
извади пъстро огледало,
бяло си лице огледа,
па си се сама хареса,
па си взе менци на рамо,
па се назаде повърна,
право си у тях отиде.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010