* * *
Изгряла ясна звезда, Коладе ле,
под син облак, над бял Дунав, Коладе ле.
То не било ясна звезда,
най е било малка мома,
малка мома Ангелина.
Стъпала й на бял камък,
умила се, оплела се.
Бръкнала е в коюн джоба,
извадила огледалце,
огледа се, провикна се:
- Как съм тънка и висока,
да съм малко черноока -
българина ще потурча,
турчина ще побългаря!
- Колко звезди в синьо небе,
толкоз здраве в тази къща,
в тази къща, в таз дружина.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010