* * *

Хубава мома се хвали сама

Теменуго, мала й моме!
Теменуга по път ходи,
по път ходи, коня води,
кон ми води да го пои,
да го пои бистра вода.
Кон ми вода не пияше,
ям ми тъпа с десна нога,
с десна нога на бял камен,
на каменя огледало,
огледало сребъряно.
Та седнала, огледва се,
сама си се харесала:
- Що съм бяла, та цървена,
да бех още църноока
да залюбя царювото,
царювото хазнатарче!

 

Руждене (Гюреджик), Драмско - Гърция (СбНУ 50/1963, № 55 - "Сама се възхищава от хубостта си").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010