* * *

Хубава мома се хвали сама

Дъвнянинка кон водила,
кон водила, кон шетала,
над Дунав се надводила,
със Дунав е сборувала:
- Е, Дунаве, тиа водо,
да къко съм белолика,
тъка да съм цръноока -
дунюту би помамила,
турците би разтурчила,
бугарие би потурчила!...

 

Радово, Трънско; лазарска - на синеока мома (СбНУ 21/1905, с. 3, № 2); дуня - според записвача ябълка със сладки плодове.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010