* * *

Хубава мома се хвали сама

Море, моме, малкая моме!
Мома стои покрай Дунав,
на Дунав се огледова,
па си сама зулепсува:
- Ой, Боже ли, мили Боже!
Ка съм тенка, та висока
и съм бела, та румена,
още да би църнаока -
ке залюба цариото,
цариото хазнадарче,
беговото челебиче.
Деня, вечер хазна брои,
та не може да доброи,
двата ке го доброваме.
Де го дочу цареото,
цареото хазнадарче,
беговото челебиче.
Даде двеста, та го узе,
даде триста, та се венча,
та са броили цареота,
цареота хазна.

 

Просеник, Серско - Гърция; хороводна (Веркович-НПМБ, № 78; =Верковиќ, Ст. Ил. Македонски народни умотворби. Кн. 1: Женски песни. Скопjе, 1985, № 78; =Арнаудов-ВН 1, с. 539).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010