* * *

Хубава мома се хвали сама

- Дунав, Дунав, тих бял Дунав,
винаги ли мътен течеш,
или сега зарад мене,
защото съм пременена,
пременена, пребелена?
В ръка нося огледало
да се огледвам срещу пладня.
Защо не съм по-височка,
по-височка, черноочка?
Турците щях да разтурча,
българите да потурча,
младо попче да разпопя,
свойто братче да опопя.

 

Полско Косово, Беленско; хороводна (СИБ 1, № 1040 - "Да е малко по-височка").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010