* * *
Изкара си хубава Дена,
Дено ле, Денке ле, малка мома,
бащината си хранен коня,
братовата си ален коня.
Отведе го, заведе го,
заведе го на бял Дунав.
Коня не пие, нагоре гледа.
Изкачи се хубава Дена
на бял камък мерменлия,
че си изми бялото лице,
че си бръкна в пазвичката,
че си извади огледалце,
огледалце кокалено.
Огледа се, окая се:
- Колко съм белолика,
толкоз да съм черноока!...
- Вази пеем, Бога славим!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010