* * *
Мари, Стано, бяла Стано!
Бяла Стана двор премела,
двор премела, кон извела,
завела го на бял Дунав
да го пои бистра вода,
бистра вода кладенчова,
кладенчова, изворова.
Напои го и върна се.
Кя застана на бял камък,
та извади огледало,
та се сама огледува
и се сама оплакува:
- Що съм тънко и високо,
негли да бях черноока,
що съм турчи разтурчила,
българето потурчила...
- Мари Стано, бяла Стано,
чула ли си и разбрала,
че са моми оскъпнали,
момците изевтинели -
сама мома за хиляда,
косата хи за два града,
триста момци за кош плява...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010