* * *
Ей Коледо, мой Коледо!
Рано стана малка мома,
рано стана в неделя,
па си уми и оплете,
па облече риза копринена,
копринена, ремизяна,
па е взела кобиличка,
кобиличка с бели котли,
па тръгнала на изворче,
на изворче за студена вода.
На път найде криво перо,
па го бодна в косата,
в косата на главата,
па си бръкна в пазвичката,
извади си огледалце,
па се сама огледва,
па си сама отговаря:
- Каквато съм белоличка,
белоличка, червеноличка,
оти не съм малко по-черноочка,
да ме вземе царев сина,
царев сина, сал едина!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010