* * *
Моме стои край бел Дунав
и сос Дунав си сборуве:
- Ей ти, Дунав, ти, бел Дунав,
как сум тенка, ем висока,
още да беф църноока,
беф го зела царевото
хазнатарче, праматарче,
он на вечер книга гледе,
на пладнина хазна брое,
на киндиа на лов оде,
на вечера от лов иде.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010