* * *
Изгряло е ясна й зора,
низ под облак, над бял Дунав,
не е било ясна й зора,
най е било малка мома,
малка мома край бял Дунав,
край бял Дунав, на бял камък,
да си мий бяло лице,
бяло лице лебедяво,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови,
в дясна ръка югледалци,
югледалци с две вратички,
сама ж' да са югледува,
югледа са, отдума са:
- Как съм бяла, тъй румяна,
как съм тънка, тъй височка,
малко да съм черноочка,
попове бих разпопила,
граматници опопила,
турчина бих разтурчила,
българина потурчила.
- Наздраве ти, малка мома!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010