* * *
Ферман доде от Цариград,
на фермана написано:
"Mоми цвете да не носят
и шарени огледала!"
Мома Радка туй не чуе,
тя си влезе във градинка,
набрала е росно цвете,
накичи си руса глава,
па отиде на кладенци,
на кладенци, на изворци,
умила си бели ръце,
бели ръце, бяло лице,
па извади огледалце,
огледува и си дума:
- Както съм си хубавичка,
що не съм си по черноочка,
по-черноочка, по-височка.
Попа бих си разпопила,
калугера опопила,
турчина си разтурчила,
българина потурчила.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010