* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела е малка мома
бащини си ранен коня,
да го води на бял Дунав,
да го пои студна вода.
Напои го, че се измести,
та си стъпи на бял камък
да си мие бяло лице,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови,
че си сегна в пазухката,
та извади огледало,
огледало кокалено -
шарено бе, писано бе
като куна манастирска...

 

Цар Крум, дн. Хан Крум, Преславско; инф. преселн. от Чукур-ченгел, Силивренско - Турция; коледна - на мома (СИБ 2, № 76).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010