* * *
Зеленико, малка моме, (2)
обзела бе Зеленика
двете стомни във ръките
да налее студна вода.
На вода се огледала,
сама се е харесала,
че е тънка и висока,
че е бела и червена.
- Ой, Боже ле, мили Боже,
нека даде поросичка,
турчин щях бе залюбила,
царевото, най-малкото.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010