* * *
Шари мома шарен колан,
шарила го у тъмнина,
у тъмнина без борина,
на ясната месечина,
на тъмнина облачина.
Нашари го, опаса го,
па извади огледало,
извади го, огледа се,
огледа се, бендиса се,
па извика колко може:
- Леле, Боже, мили Боже,
ка съм тънка и висока,
да съм малко черноока,
да си взема кацарчето!
Кацарче през плет гледа...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010