* * *
Шари мома шарен колан,
дос, момиче черноока,
у темнина без борина,
на тъмната облачина,
на ясната месечина.
Нашари го, опаса го,
па извади огледало,
па се сама огледува,
огледува, бендисува,
па извика колку може:
- Леле, Боже, мили Боже,
как съм тънка и висока,
защо не съм черноока,
да си взема калугерче.
Калугерче през плет гледа,
я майка го повикува:
- Ела, сину, да вечераш,
да вечераш и да легаш.
- Търне била постелята,
пелин била вечерята,
кога не е малка мома.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010