* * *
Море, подухнал ми буен вятър,
буен вятър, шипкалия.
Море, че разигра Бяло море,
Бяло море, тих Дунава.
Море, че изхвърли три кораба.
В първи кораб, малка мома,
малка мома, на стол седи.
Във ръце й огледало,
огледало, кокалено.
Море, хем се вгледва, хем си дума:
- Кат съм бяла и червена,
да съм малко черноочка,
черноочка, по-височка.
Море, поповете да разпопя,
женените да разженя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010