* * *

Хубава мома се хвали сама

Огряла е ясна звезда
от високом ясном Бога.
Не е било ясна звезда,
но е била малка мома.
Оглева се с огледало
и си сама сам си дума:
- Ой, Боже ле, мой Господе,
що с' ме дала, дал' висока,
дал' висока, бела червена.
Ах, дали да бех черноока,
черноока карагьоза -
два бих града заградила,
турчина бих разтурчила,
българина потурчила!

 

Булгаркьой, Кешанско - Турция; зап. в Константиново, дн. Новоселци, Бургаско; коледна - на мома (Стоин-ИЗТр, № 1159 - "Да била черноока").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010