* * *
Мела й мома равни двори,
мари, моме, малка моме,
как си мете, прах се вдига;
сълзи рони, прах прибива.
Запита я добър юнак:
- Мари, моме, малка моме,
защо метеш, сълзи рониш,
сълзи рониш, прах прибиваш?
Отговаря малка мома:
- Га ме питаш, да ти кажа -
тейно иска да ме жени,
ази плача и не рача,
ази искам до година,
до година с ново жито,
с ново жито, руйно вино.
Снощи отидох татък долу,
татък долу, до кладенче,
да напоя братум конче;
там извадих огледало,
че се огледах в огледало,
сама дума си продумах:
"Ква съм тънка, та висока,
още бяла, та черноока;
да съм още по-черноока
турците бях разтурчила,
попове бях разпопила,
грамотици опопила!"
- Наздраве ти, малка моме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010