* * *
Разсърди се хубава Дена,
Дено ле, да му й, Дено,
Дено ле, мой Коладе ле,
на мама си, на татя си,
дето няма тънко дари,
че си влезе у братов зимник
и изведе брату конче,
заведе го на тих бял Дунав,
напои го на тих бял Дунав,
че си стъпа на бял камък
и си уми белите крака,
белите крака до коленете
и ръцете о лактите,
и лицето до ушите.
Извади си огледалце,
огледа се хубава Дена,
па си дума сама себе:
- Както съм тънка и висока,
да съм малко черноока,
всички турци ще разтурча
и попове ще разпопя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010