* * *
Рано рани малка мома,
рано рани във неделя,
умила се, оплела се
и се бяло пременила,
па отиде горе, горе,
горе, горе в соби шарени,
та се на огледало огледва
и си сама отговаря:
- Колкото съм белолика,
толкоз да съм черноока!
Пък отиде долу, долу,
долу, долу на хорото,
на хорото на доброто -
женените разженила,
годените разгодила,
залюбените разлюбила.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010