* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Стойне ле, Димитрова!
Вода е протекло,
от бряг до бряг бие,
брегове налива,
мостове долива.
На мостове седи
тънка ми, вакла Стойна,
гемиджию ле дума:
- Гемиджийо, брайне,
прикарай ти мене,
мене и любе ми!
Брата ми как знайте,
така го сторете -
да знае, да помни,
бре, кога й било
размирна година,
невярна дружина!...

 

Мустафа паша, дн. Свиленград; хороводна (СбНУ 25/1909, с. 63, № 59 - "Вакла Стойна и гемиджия").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012