* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Димянинка кон водила,
кон водила, разводила.
Братов кон напои на мътно езеро,
Войнов кон напои на бистро езеро.
Димянинка дружки велят:
- Димянинка, мало й моме,
що ти е Войно домилело
по-мило от брата ти?
Я Димянинка им говори:
- Свойо че лек да лекувам!

 

Поповяне, Самоковско; хороводна (Архив на Асоциация "Онгъл", зап. 1990 г.); Димянинка - Демянинка, Дамянинка.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012