* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

- Вей ме, ветре,
не ме полюлявай,
аз не съм ти, ветре,
пръчка сминдулова,
а най съм ти, ветре,
мома измамена.
Овчар ме измами,
че си ме премени
с овчарска премяна,
с гега шарена,
с чанта на рамо,
та че му помамих,
сиво бяло стадо.
Кой от де ме видя,
на крака ми стана,
сам паша ме видя -
той от коня слезе,
дума ми продума:
"Юначе, юначе,
да беше девойче
конче си продавам,
тебе да си взема!"

 

Орлов дол, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012