* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Стойне ле, Димитре ле,
река е протекла, (2)
река ведровата,
през брод бродемлия,
мостове предига.
Връз мост мома стои,
жално, милно гледа,
по-милно се моли:
- Гемиджийо брайно,
мене извадете,
мене и любе ми,
брат ми ако щете,
щете и не щете -
да знае, да помни
скъпата година,
скъпа, та размилна,
размилна, разбягна.
Всички с братя бягат
и я с братец бягам,
братец ме остави,
чужденец ме прие.

 

Яна, Бунархисарско - Турция; зап. в Ахтопол, Царевско; зимно хоро (Стоин-ИЗТр, № 96); размилна - другаде размирна.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012