* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Данке ле, Димитрова,
река протекала,
мостове наляла,
брегове доляла.
Над брегове стой
тенка вакла Янка,
тя си дума дума:
- Гемеджерю, брайно,
прекарайте мене,
мене и любе ми,
брата ми - как знайте,
тъй го направете;
да знае, да помни,
че кога е било
размирни години,
всички с брата бягат
и аз с брата бягам.
Брат ми ме остави,
любе ме залюби,
той не ме остави,
ами ме премени
овчарска премена,
та че сме тръгнали.
Кой къде ни види,
все на коги става;
сам си цар ни виде,
той на ноги стана,
ем и ни продума:
"Ех, да би девойка,
коня й за двеста,
я оружье за триста!"

 

Еникьой, Узункюприйско - Турция; зап. в Синапли, дн. Синапово, Елховско; коледна - из пътя (Стоин-ИЗТр, № 95).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012