* * *

Мома в размирни години - брат й я изоставил, либето я спасило

Елхо Даймянова, сестро Стоянова!
Закарала Елха до два бързи коня,
единия - уйковя хи, другия - братова хи.
Уйновата коня руйно го вино пои
в сребърна чаша и пшеница го зобе;
братовата коня мътна го вода пои
от дървена чаша, овес го зобе.
Я дружки я питат: - Елхо Даймянова,
Елхо Даймянова, сестро Стоянова,
защо ти е по-мил уйновата коня,
уйновата коня, уйнова от братова?
А Елха им вели: - Дружки, мари, дружки,
помните ли, мари, блудните години,
кога койнаре вървяха, кога моми пленяха.
Само аз останах с уйка и учина,
та ме примениха с чобанска руба,
та ми подадоха чобанска тояга.
Койнаре вървяха и на мене думаха:
"Чобане, чобане, що биваш за кадъна!
Ако беше мома щеше те пограбим,
еле си чобанин, та не ти приляга
на чардак да седиш, коприна да точиш,
коприна да точиш, жълтици да броиш."

 

Джигурово, Санданско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012