* * *
- Мари, Тодоро, вакла Тодорке,
що нощем ходиш, пък деня дремеш?
Кой овчар любиш, та се не връщаш?
- Ей, мари, мале, ей, стара мале,
мащеха ли си, та ми не вярваш?
Ази си любя овчар гидия,
овчар гидия със вакло стадо,
със вакло стадо, с черни кучета.
Отдалеч иде - овчар със стадо,
при мен кат дойде - змей крилат става.
В уста си държи сребърен сахан,
а във сахана сладки смокини.
Със тях ме храни, да ме разсънва,
затуй, мър, мале, при него осъмвам,
при него осъмвам, пък деня дремя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012