* * *

Мома и овчар - крилат змей

- Тодоро, вакло ваклушо, (мъри, що нощя не спиш),
що нощя не спиш, ам денем дремеш -
дал' ти доходя Иван терзия,
та нощя не спиш, та денем дремеш?
- Той да доходя, мале, па да доходя,
ам стани, мале, мъри, ноще по нощем,
та ми наклади огън джизница
и ми открий бяло халище,
когато видиш да не продумаш
никаква дума, мале. Наклала мама
огън джизница, мъри, открила майка
бяло халище: - Мъри, Тодоро,
вакло ваклушо, змей те изяде,
(змей те изяде), змей те погълна!
Змей га я чул, змей я погълнал.

 


Гьоджеджи, дн. Стан, Новопазарско; инф. преселн. от Коджабунар в Мала Азия (СбНУ 47/1956, № 55 - "Змей и Тодора").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012